ИЗДЖА̀ФКВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изджафквам. Нервите му [на Юрталана] бяха изпънати и слухът му беше насочен навън. Дочуваше понякога глухия тропот на тежки мъжки стъпки, сяпаше се от мързеливото и късо изджафкване на кучетата. Г. Караславов, С, 231.