ИЗДИВЯ̀ВАНЕ ср. Отгл. същ. от издивявам. Нерядко съм бил свидетел на подобно издивяване в Индия, ще знаеш. Хората ги пипва амокът, започват да търчат насам-натам и да трепят всичко живо наоколо за свое удоволствие. С. Манолова, НСБ (превод) [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)