ИЗДЍГВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); издѝгна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. издѝгнат, св., прех. Издигам; издигнувам. Някои волове, като влизаха в оградите, издигваха си главите и като погледнат цели стотини на тях подобни, убити, одрани и разсечени на части, обхващаше ги неописуем ужас. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 54. издигвам се, издигна се страд.
ИЗДЍГВАМ СЕ несв. (остар. и диал.); издѝгна се св., непрех. Издигам се; издигнувам се. Вижда, полека, ето най-далечния крайчец на хоризонта показва се малък облак; полека, полека издигва се и набират се гъсто и по-гъсто; слънцето оповива светлостта си. Ч, 1871, бр. 9, 266.