ИЗДИГНАТИНА̀ ж. Място, което се издава, изпъква нагоре, което е по-високо, малко възвишение. От издигнатината, дето сме седнали, се вижда надоле цялото поле. Т. Влайков, Пр I, 283. Симеонов незабелязано се беше озовал на една издигнатина отвъд пътя сред група незаинтересувани чиновници. А. Страшимиров, Съч. I, 337. Вечерният здрач излеко пребуляше високата издигнатина, сместена между извитата усойна гора и реката. Ц. Церковски, Съч. III, 7.