ИЗДЍГНУВАМ, -аш, несв. (диал.); издѝгна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. издѝгнат, св., прех. Издигам; издигвам. Иванчо дума мама си: / .. / яз кат си умра, майно ле, / сакън да не си викнала / и със глава издигнуваш / да идеш, мамо, да откупиш, / цигулки, мамо, да викаш. Нар. пес., СбВСт, 14. издигнувам се, издигна се страд.
ИЗДЍГНУВАМ СЕ несв. (диал.); издѝгна се, св., непрех. Издигам се; издигвам се.