ИЗДИКТУ̀ВАМ, -аш, св., прех. Диктувам текст изцяло, докрай; продиктувам. На прозореца с тежко пърхане долетя бухал. Андроника му се усмихна и посегна към телефона. – Искам да издиктувам телеграма до Центъра. Св. Златарев, БФ, 335. – Жейна, ела да ти издиктувам едно бързо писмо. Н. Каралиева, ДП, 33. А на класното – на последното класно по алгебра – ти беше закъсал. Ти беше се объркал – закъсваше. Аз ти издиктувах задачите. В. Ченков, ПС, 78. издиктувам се страд.