ИЗДИМЯ̀ВАМ, -аш, несв.; издимя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. издимя̀л, -а, -о, мн. издимѐли, св., непрех. Разг. 1. Рядко. Свършвам, завършвам, преставам да димя. Изгоряха докрай сухите клонки и огънят издимя.
2. Прен. Махам се, изчезвам бързо отнякъде като дим; избягвам, издимявам се. Аз на бягство съм свикнал. Веднъж ме караше полицай, тогава биволица ме спаси. Аз се прехвърлих в един миг през зида и издимях. Й. Радичков, ББ, 61. Той [тате] тръгна към него с косата и Язовеца току отстъпи пребледнял и чак като се метна на коня си след един-два несполучливи подскока, поклати в закана глава и издимя. Ст. Даскалов, БП, 94. От някое време гръмовитият пристъп на Смока е секнал. Въпреки вродената си глупост грубиянът вероятно е надушил, че за момента се налага да се спотаи или да издими. Б. Райнов, ГН, 197. Малко по-късно двамата издимяват с мотоциклета натам, отдето са дошли. Б. Райнов, ЕНР [еа].
3. Прен. За чувство и под. – преставам да съществувам, да се усещам; изчезвам, издимявам се. Всичко е дим. Горест и радост, тъга и веселие – всичко издимява. ГЕ, 1928, бр. 2 [еа]. Интелектуалците, които са най-чувствителните и поради това най-недоволстващите от идеологическия натиск, трябва да имат свои пространства, свои отдушници, през които това тяхно недоволство да издимява, изпушва, буквално да се изпарява. Култ., 2012, бр. 36 [еа].
4. Жарг. Изпушвам. Между другото, точно ти ли си седнал да проповядваш за съзнателно отношение към околната среда, когато издимяваш четири пакета дневно, с които замърсяваш атмосферата. Р. Чернева, СИ (превод) [еа]. Средностатистическият пушач издимява 15 цигари на ден.
ИЗДИМЯ̀ВАМ СЕ несв.; издимя̀ се св., непрех. 1. Обикн. за помещение – изчиствам се, освобождавам се от дима, с който съм бил изпълнен; проветрям се. Разтворих прозорците и вратата, за да стане течение, и стаята се издими.
2. Като дим се отделям, издигам отнякъде. Саулето бе тикнал фуражката си на тила и от запотеното му чело се издимяваше бяла мъглица. Н. Хайтов, ПП, 24. Когато стигнаха на нивата в Кориите, синкавината на утрото се беше издимила нанякъде, а слънцето току-що кацна на Рошава могила. П. Велков, СДН, 159.
3. Прен. За чувство и под. – преставам да съществувам, да се усещам; изчезвам. Угнетен, той се мисли за вече свършен човек, защото след като са се издимили илюзиите му, смята, че е загубил и всичките си жизнени сили. Злат., 1941, кн. 2 [еа].
4. Прен. Свършвам. Палиш лампата, палиш цигара, докато следобедът се издимява. Г. Господинов, ВСЛ [еа]. И дим от твоята лулица – / животът ти се издими. Д, 2015, бр. 205 [еа].