ИЗДИРВА̀ЧКА ж. Жена издирвач. Прежали Божана, па си намери къщница. – Не мога намери аз като нея. – Знам, баби, знампростичък си ти, та мъчно ще си намеришжените са издирвачки. Елин Пелин, Съч. II, 18. Тя е издирвачка на старинни накити и шевици.


Източник: Речник на българския език (онлайн)