ИЗДЍРЕ нареч. Остар. и диал. Отзад. Той оброни още по-ниско глава, въздъхна издълбоко и неусетно потръгна напред, тласкан издире, като че от пружина някаква. Ц. Церковски, Съч. III, 99. Като гледаме изток, имаме отляво север, отдесно имаме юг (пладня), а издире си – запад. Ив. Момчилов, МПЗ, 8. Скришом издире му доближил и го ударил с брадвата. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 270.