ИЗДОВЛЍЧАМ, -аш, несв.; издовлекà, издовлечѐш, мин. св. издовля̀кох, издовлѐче, прич. мин. св. деят. издовля̀къл, -кла, -кло, мн. издовлѐкли, прич. мин. страд. издовлѐчен, св., прех. Разг. 1. С влачене придвижвам много неща или всичко до определено място, обикн. където се намира лицето, което говори или на което се говори. Издовлякоха трупите до дърводелската работилница. // За вода, река, порой и под. – донасям със себе си много неща или всичко; издокарвам. През бурята реката издовлече камъни и пясък.
2. Неодобр. Довеждам отнякъде със себе си мнозина или всички, обикновено нежелани или неочаквани. Издовлякъл целия клас у дома на имен ден.
3. Неодобр. Донасям, домъквам много неща или всичко, обикновено нежелани или неочаквани. Децата издовдекли стари железа, разни дъски, за да строят „укрепление“ в двора, издовличам се, издовлека се страд.
ИЗДОВЛЍЧАМ СЕ несв.; издовлекà се св., непрех. Рядко. Само мн. и 3 л. ед. 1. С влачене, с пълзене достигаме до някъде мнозина или всички.
2. С мъка, с усилие достигаме, домъкваме се до някъде мнозина или всички.
3. Неодобр. Идваме, пристигаме мнозина или всички някъде, където обикн. сме неканени, нежелани.