ИЗДОКА̀РАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от издокарам2 като прил. Разг. Който е добре, хубаво, празнично облечен и нагласен. По околните маси седяха мъже, смееха се или пък задяваха издокараните повехнали жени, които се трупаха в очакване край тезгяха. Ст. Дичев, ЗС II, 441. Най-отпреде яхаше млад, мургав хубавец, много издокаран. Снежно се белееше диплената му чалма, гъсто извезана със сърма беше цялата му салтамарка. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 413. – Едно време и учителите бяха прости. Даскал Цоньо ходеше като нас, с потури. Виж сегашните учители! Наконтени, издокарани, все дебели книги пеят. Г. Караславов, Избр. съч. II, 118.