ИЗДОКА̀РВАМ1, -аш, несв.; издокàрам, -аш, св., прех. Разг. 1. Придвижвам, докарвам с превозно средство много неща или всичко, мнозина или всички до определено място, обикн. където е говорещото лице или лицето, на което се говори. С автомобила си сам издокара строителния материал от склада. // За вятър и под. – правя много неща или всичко да се придвижи, да достигне до определено място, обикн. където се намира говорещото лице; издовличам. Бурята издокара пясъка и камъните от близкия строеж чак до къщата ни.
2. Довеждам, заставям мнозина или всички да дойдат до определено място, обикн. където е лицето, което говори или на което се говори. Бригадирът ги издокара на събранието до един. издокарвам се, издокарам се страд.
ИЗДОКА̀РВАМ2, -аш, несв.; издокàрам, -аш, св., прех. Разг. 1. Изработвам, изпълнявам нещо добре, сполучливо, точно както трябва. – Ти момците видя ли ги? Нищо де, после ще ги видиш. Огън! Да знаеш само какви униформи съм им издокарал – същи легисти! Ст. Дичев, ЗС II, 12. Танчо сега не гледаше да издокарва снопите, а бързаше да ги притегне с въжицата. Кр. Григоров, ТГ, 75. Ако си майстор, научи другите като тебе да го правят, а ти още по-хубаво го издокарай. Д. Бозаков, ДС, 50.
2. Правя някой да бъде хубав, красив, обикн. като го обличам хубаво, пременявам, нагиздвам, гримирам и под.; докарвам3. Сръднята на Луканчето започна заради един панталон. – Как да ви вярва човек, като сте издокарали и наконтили вашите хора като сгодени цигани. В. Нешков, Н, 311. Трябва да издокарам дъщеря си за абитуриентския бал.
3. В съчет. с работата, нещата и др. – нагласявам, натъкмявам, нареждам. Издокарал нещата така, че той излязъл прав, а другите виновни.
4. Прен. Прех. и с др. същ. с предл. като. Правя някой или нещо да прилича на някого или нещо. Издокарал ги на картината всички като войници. Δ Издокарва си гласа като на вълк и плаши детето.
5. Прен. Изобразявам чрез рисуване или слово някого или нещо; изрисувам. Казвам на коларожелезаря: „Ще ми издокараш цялата Ботева чета върху ритлите на каруцата, заедно с войводата, със знамето и с всичките лъвове“. Й. Радичков, ББ, 21. След третото премиване каруцата светна. Лъснаха ярките шарки и по сандъка, и по килимите. Гледаше ги дядо Иван и се поусмихваше: – Майстор човек, издокарал ги като в черкова. Ст. Марков, ДБ, 500. Един беше писал за мене, нали аз на третата конференция ходих като делегатин, та тъй ме беше издокарал, че сам не можах да се позная. П. Незнакомов, БЧ, 145. издокарвам се, издокарам се I. Страд. от издокарвам. II. Възвр. от издокарвам във 2 знач. Острото око на момъка веднага долови, че тия приятели на баща му се бяха издокарали с нови дрехи, а нали с такива дрехи не се ходи на нива и лозе? Б. Обретенов, С, 188. – А сега елате, другарко Тончова, искам да ви направя една снимка пред обора. – Леле, аз съм втасала само за снимка! Чакайте да се издокарам! Ст. Даскалов, СЛ, 294.
ИЗДОКА̀РВАМ СЕ несв.; издокàрам се св., непрех. Разг. Постъпвам така, че да се харесвам, правя нещо с цел да се харесам някому; докарвам се1. Дали пък Василка не е обадила на майка си, а е искала да се издокара пред мене и е домъкнала кокошката, без да пита никого? Кр. Григоров, Р, 85. Умее да се издокарва и да прави мили очи на когото трябва! Това са преимуществата на вашата Милка. М. Марчевски, П, 280. – Море зная ги аз неговите шеги! – мръщи се Пиперов. – Издокарва се с тях пред началството, подмазва се! Тарас, СГ, 124. – А бе жените не ги слушай ти! Те пред тебе едно приказват, помежду си друго, а пред него кой знае как се издокарват! Ст. Даскалов, ЕС, 31.