ИЗДРА̀ЗНЯМ, -яш, несв.; издрàзня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Подразням, раздразням. Тези тренировки обаче си казаха думата. В пети клас победих в директен двубой няколкото най-силни момчета сред всичките пети класове и цяла година се разхождах в двора на 127-о училище на булевард „България“ като някой шериф. И най-големите апапи внимаваха да не ми срещнат погледа, за да не ме издразнят. А. Желязкова и др., ИНС, 229.
ИЗДРА̀ЗНЯМ СЕ несв.; издрàзня се св., непрех. Разг. Подразням се, раздразням се. Още в началото приятелите му се издразниха от купищата баналности, които се изговаряха, от сериозния тон, с който се подхващаха спорове, струващи им се високопарни и излишни. Ч. Ценов, ЩВ [еа].