ИЗДРЕБНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; издребнѐя, -ѐеш, мин. св. издребня̀х, прич. мин. св. деят. издребня̀л, -а, -о, мн. издребнѐли, св., непрех. 1. Ставам дребен, малък; смалявам се. Той се прегъна, сякаш че и станът му издребня и се срасте под товара на това нещастие. Ив. Вазов, Съч. VIII, 142. Ще го видиш, че се запътил [Вишо] за нещо към селото, ще изтънее, ще издребнее в далечината и ще се изгуби между първите къщи. Ил. Волен, МДС, 224. Планините изглеждаха по-високи и по-остро стърчеха върховете им в небето. Бялото облаче бе издребняло. Й. Радичков, ПЦ, 13.
2. Прен. Загубвам стойността си като личност с известно значение, ставам незначителен, посредствен като човек и в професията си. – Право да ти кажа, аз не одобрявам, че си се затворил само в кръга на медицинската практика. Така ще издребнееш. Д. Ангелов, ЖС, 201. И защото хоризонтът е тесен, ограничава погледа. И защото животът е дребен, издребняваш. Π. Π. Славейков, Събр. съч. IV, 182.
3. Прен. Обръщам внимание, придавам значение на дребни, незначителни, несъществени неща, ставам дребнав. Той отговаряше с най-голяма охота, като се впущаше в дълги обяснения, без да се досеща, че може да издребнее, потънал в тия ненужни разправии. М. Кремен, РЯ, 515. Византия, България, Сърбия си оспорват крепостите му, издребняват дотолкова в съседските си крамоли, че не дочуват как приближава в гръб, как тихичко стъпва върху Пътя великата – най-великата – беда за Балканите. В. Мутафчиева, ИКМ, 62.