ИЗДРЕБНЯ̀Л, -а, -о, мн. издребнѐли. Прич. мин. св. деят. от издребнея като прил. 1. Който е дребен, малък. Дървовидни са и кактусите опунции, които тук далеч надвишават ръста на издребнелите техни потомци – стайните кактуси-джуджета. Н. Боев, Г, 37–38.
2. Прен. Който е дребнав. Издребняла личност.