ИЗДРУ̀СВАМ, -аш, несв.; издру̀сам, -аш, св., прех. 1. С друсане изведнъж изтръсквам или одрусвам много неща, всичко или нещо докрай; издрусквам. Издрусаха орехите. Δ Издруса дървото и на земята изпопадаха сума ябълки. Δ Издруса одеалото и моливът изпадна.
2. Разг. Казвам неочаквано нещо обикн. невъздържано или неприлично, грубо; друсвам. Ядоса се и издруса приказки не за пред хора. Δ Издрусах му една реч, та ще ме помни. издрусвам се, издрусам се страд.
ИЗДРУ̀СВАМ СЕ несв.; издру̀сам се св., непрех. Разг. Сядам или падам изведнъж отпуснато, тежко; друсвам се, издрусквам се. Детето се подхлъзна и се издруса от дървото право върху масата.