ИЗДУ̀ВАМ1, -аш, несв.; изду̀я, -у̀еш, мин. св. изду̀х, прич. мин. страд. изду̀т, св., прех. 1. Правя повърхността на нещо да придобие изпъкнала или закръглена форма, като го изпълвам отвътре. Книжата бяха много, с подгънати и изтрити краища и издуваха кожата на портфейла като някоя малка непрошнурована папка. Кр. Велков, СБ, 8. Командирът седеше зад бюрото. Пред него лежеше карабина, а яйцевидна бомба издуваше джоба му. Д. Добревски, БКН, 129. // Правя нещо еластично (балон, кръвоносен съд, мускул и под.) да изпъкне или да увеличи обема си, като го запълвам отвътре с въздух, течност или го напрягам; надувам. Войводата беше се изправил на крака, дялкаше с върха на сабята си едно клонче. Кръв беше издула двете жили на слепите му очи. Ив. Гайдаров, ДЧ, 22. Навремени тя [жабата] спираше силно запъхтяна, издуваше слизестата си гуша, като че се готвеше да запее. П. Михайлов, ПЗ, 41–42. Той се повдигаше на пръсти, пулеше се срещу огледалото и последователно издуваше ту едната, ту другата си буза. А. Гуляшки, МТС, 5. И като видя сам, че нищо не излиза, млъкна, изду бузите си и започна да дюдюка същата песен, като че я свиреше на кавал. Й. Йовков, ЧКГ, 43. // За вятър, въздушна струя – силно опъвам, изпъвам по посока на движението си платно, дреха и под., като го правя изпъкнало. Босите му крака се притискаха в корема на коня, вятърът издуваше тънката му риза на гърба. З. Сребров, Избр. разк., 49. Вятърът изду тънкото тюлено перде на прозореца. Л. Галина, Л, 23. Платната запълзяха нагоре, вятърът ги изду и корабът гордо се плъзна по гладката морска повърхност. К, 1963, кн. 3, 17.
2. Издавам напред гърди или корем; изпъчвам. И той, за да придаде по-голяма важност на произнесеното, се отдръпна, изду гърди като паун и сухо, безцелно погледна кръглия, голям колкото погача стенен часовник. П. Михайлов, МП, 57. Гого се показа, изду гърди и извика да се облекат, да приберат и неговите дрехи и да идат там. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 259. // Издавам напред устни, обикн. в знак на недоволство, каприз и др.; нацупвам. Жана изду устни и като погледна към тавана, даде вид, че мисли и иска да се сети за този убиец. Д. Кисьов, Щ, 109.
3. Прен. Разг. В съчет. с крат. лич. местоим. във вин. За чувство, психическо състояние – създавам, предизвиквам у някого силно вътрешно напрежение, притеснение; измъчвам, напушвам. – Аз бях зле, много зле – подхвана възторжено владетелят. Нищо не ме болеше – само ми беше тясно и задушно, нещо все ме издуваше отвътре и не ми даваше покой. Г. Караславов, Избр. съч. V, 254. Но като гледаше как селото кипеше и как кръчмарниците се пълнеха с разбунен народ, как младоците се деряха да убеждават народа в правотата на онова, което болшевиките бяха направили в Русия, старият Рашков се косеше, издуваха го ядове и мъки. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 144. Издува ме смях. издувам се, издуя се страд. Прах вече не се вдигаше от пътя и сега Игрил виждаше ясно агарянеца, който се беше снишил върху седлото, а широките му жълти дрехи се издуваха от вятъра. Ст. Загорчинов, ДП, 305. Ризата му от светлосиня коприна се издуваше на гърба от лекия ветрец и ситно трепереше. Ст. Марков, ДБ, 112.
ИЗДУ̀ВА МЕ несв.; изду̀е ме св., непрех. Разг. 1. С предл. на и в съчет. със смях, плач. Означава осъществяване на действие по значението на съществителното: Издува ме на смях– изпитвам, обхваща ме силно желание да се изсмея, да се засмея; надува ме, напушва ме. – Добера ли се дотам – в шумата съм вече, шумкар съм. – Нещо го изду на смях, но още не можеше да повярва, че всичко е станало така просто и връщане няма. З. Сребров, Избр. разк., 28. Издува ме на плач – изпитвам, обхваща ме силно желание да плача, да се разплача; надува ме.
2. Прен. Със следв. изр. със съюз да. Изпитвам желание да извърша, да направя това, което се изразява чрез глагола в следващото изречение. – Да се обърна ли? Но ако видя нещо? Издува ме да се впусна да тичам, но не смея. Аз знам, че цялата гора ще се втурне след мене. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 54.
3. Диал. Обхваща ме страх. Явно беше, че градът или е напуснат от жителите, или всичко живо се е потъмясало в дупки и се таи. Първана фана да го издува. Да е превзет Пирот, щеше ли да има такава глухота? Ив. Вазов, Съч. VIII, 150. В Стефчовото заплашване има ли нещо сериозно? Мене хвана да ме издува. Ив. Вазов, Съч. XXII, 122.
ИЗДУ̀ВАМ СЕ несв.; ИЗДУ̀Я СЕ св., непрех. 1. Придобивам изпъкнала, обикн. закръглена форма поради изпълване с въздух или друго нещо, напрягане и под.; надувам се. Жельо грабеше с две ръце кандилите, дъвчеше и преместваше големите залъци ту на една, ту на друга страна в устата си. Бузите му се издуваха почти едновременно. Ст. Чилингиров, ПЖ, 6. Юрталана отдавна не беше минавал насам, та не беше видял с очите си, че царевицата му е избуяла така и е завързала такова едро здраво зърно. Гледаше я той и му ставаше леко, и гърдите му се издуваха, и дишането му беше дълбоко и сладко. Г. Караславов, С, 31. Нора е уловена във фалшификация. Нора мълчи. И пак в тези няколко секунди на напрегнато търсене изход шийните жили се издуват, в лицето нахлува кръв и Нора стои безпомощна не само като актриса, която играе роля, а като човек, уловен в кражба. Ст. Грудев, АБ, 134. На площада свиреха циганите, че чак вратните им жили се издуваха. А хорото се въртеше като пъстра огърлица: ту назад, ту напред. Ив. Венков, ХКН, 58. // Увеличавам, разширявам обема си при нагряване. Известно е, че каучуково балонче, напълнено с въздух и поставено близо до топла печка, като се нагрява, се издува все повече и най-после се спуква. Физ. X кл, 1951, 47. // За платно, дреха и под. – опъвам се, изпъвам се под напора на вятър или въздушна струя. През нощта излезе буря, палатките засъскаха с глух плясък, почнаха да се издуват и люлеят. Л. Стоянов, X, 109. Ватената фанела се издуваше на гър6а му. Ст. Марков, ДБ, 23. // Подувам се поради възпаление, надувам се. Ухапаното място се зачервява, издува се постепенно заедно с околното, болният се усеща зле. П. Делирадев, В, 177. Извадиха ми зъб и бузата ми се изду.
2. За устни, гърди, корем и др. – издавам се, изпъквам напред. Само ръката бавно се издигаше до устата, устните се издуваха и пускаха кълбо дим, после ръката пак се отпускаше и покоят лягаше върху бледното му хлътнало лице. М. Грубешлиева, ПИУ, 215. Отец Изидор мълчи. Едната му вежда, пепелявосива, е вдигната сурово и недоумяващо. На бялото му чело се издува възел. Ц. Лачева, СА, 43.
3. Разш. Изпитвам силно вътрешно напрежение от силно чувство, напор на храна, газове и под. Той усещаше, че гърдите му се издуват от мъка, която се трупаше там и се готвеше да изригне. Д. Немиров, Б, 98. Постих, издувах се с този пусти фасул, изгладнял бях като тахтаба. Ал. Константинов, Зн, 1895, бр. 20, 61. Издух се от ядене.
4. Прен. Индив. Ставам все по-силен. Бурята расте, издува се. Л. Стоянов, X, 44.
◊ Дяволът ме изду. Диал. Поддадох се на лошите си инстинкти и извърших нещо лошо.
ИЗДУ̀ВАМ2, -аш, несв.; изду̀я, -у̀еш, мин. св. изду̀х, прич. мин. страд. изду̀т, св., прех. Разг. Изтеглям, изваждам въздуха от нещо, при което то намалява обема си и загубва изпъкналата си форма. Издувам топката. Δ Издувам плажния дюшек. издувам се, издуя се страд.