ИЗДУ̀МВАМ, -аш, несв.; изду̀мам, -аш, св., прех. Диал. 1. Казвам, изричам. – Царят ще дойде, за да покаже на приятелите си и на враговете, че мисли преди всичко за царството, а не за своите страдания – издума царицата с малко вирната глава. Ст. Загорчинов, Избр. пр ІІІ, 43–44. Рослава не се разсърди на думите му, дори сякаш не ги чу, а издума като на себе си: – Няма да ѝ донесе добро тоя Радомир. А. Дончев, СВС, 132. – Стефане, бягай! Предадени сте! – успя да издума момчето. Д. Димов, Т, 174. Той държи, не охка, той е само блед. / От време на време издумва: „напред!“ / и гледа на изток и води ги смело. Ив. Вазов, Съч. I, 175. Ти излез, майко, послушай / със моите братя невръстни / моята песен юнашка – / защо и как съм загинал / и какви думи издумал / пред смъртта и пред дружина. Хр. Ботев, Съч. 1929, 6.
2. Казвам всичко, което имам да кажа, докрай. – Гложенец, тичай да кажеш... или чакай, ти докато издумаш, ще мине половин сахат... Голям! Тичай в „Сръбска круна“ при дядо Цеко и му кажи стотнята да иде по-скоро. Ст. Дичев, ЗС I, 209. – Ти не разбираш! – отвръща дядо Станчо, но още не издумал, Бунала му зашлеви една плесница. Й. Йовков, ЖС, 50–51. Скоро, скоро, че подир нас идат! Додето той издума и един от младите момци изведе от гъсталака един добър кон. В. Друмев, НФ, 96.
3. Казвам, наговарям някому някакви думи, за да ми олекне или да го обидя, огорча. Но откак бяха се разчули ония приказки на старата, дето ги издумала на Тошка, когато сипваха царевицата, Илия не беше стъпил у тях. Г. Караславов, Тат., 224. Хаджи Драган заяви, че неговата къща никога не е била партизанско теке и не иска да вижда тия хора в дома си. Измъченият, объркан и доведен до изстъпление Никола издума на баща си каквото му дойде на ум. Ем. Станев, ИК I и II, 263. – Тази вечер на хармана заради него ти издумах куп глупости. К. Петканов, ДЧ, 30. Сербезът се оправдаваше, че го осъдили само за това, защото в яда си издумал и някои остри речи на кадията. М. Георгиев, Избр. разк., 99.
4. Непрех. Проговарям, продумвам. Най-после Еленка издума със задавен глас, като си криеше очите. Ив. Вазов, Съч. IX, 57. Във миг зад мене чух стъпки – глас познат издума там. К. Христов, Избр. ст, 37. издумвам се, издумам се страд. от издумвам в 1 и 2 знач. Е, то се знае, всичко това не мина току-така леко в семейството; много думи се издумаха – убеждавания, кавги, сръдни, пък когато купи конете и каруцата, такива разправии се дигнаха вкъщи, че стана нужда да спи няколко нощи при майка си и при баща си. Ил. Волен, МДС, 220.
ИЗДУ̀МВАМ СЕ несв.; изду̀мам се св., непрех. Диал. Изказвам, изричам с думи всичко, което мисля, което ме вълнува, за да ми олекне. Като се издума, Каменов почувствува облекчение. Кр. Кръстев, К, 171. Веднъж в яда си баба Сава се издума, както следва, каза всичко на Гуга: за хайдутлуците, за лихварството, за опропастените домове от тях. П. Велков, СДН, 357.
◊ Не давам / дам <и дума> да се издума. Разг. В никакъв случай не съм съгласен с някакво мнение, искане. Паднало беше на сърцето му това хайдушко труфило и неведнъж беше го искал от чича си. Но Крайналията беше непреклонен и не даваше дума да се издума за такова нещо. Й. Йовков, СЛ, 182. Петканов поговори с Друмев да му отстъпи част от „Барцелона“, но кафеджията не даде и дума да се издума. К. Калчев, ЖП, 233. Междувременно започва да се стъмнява и Отон предлага на въстаниците да отидат на Руен при явровци и бойковци, но те не дават да се издума. Напротив, успяват да убедят Οтона, че е по-добре явровци да дойдат при тях. Н. Хайтов, ШГ, 128.