ИЗДУ̀МКВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от издумквам и от издумква се; издумтяване. Главата на продавачката, обезпокоена от издумкването, мигновено изчезна зад завесата. Л. Дилов, ПО [еа]. Чу се силно издумкване.
