ИЗДУ̀ПВАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от издупвам и от издупвам се; издупчване.
– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.
ИЗДУ̀ПВАНЕ2 ср. Разг. Отгл. същ. от издупвам се.
– От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
