ИЗДУ̀ХВАМ, -аш, несв.; изду̀хам, -аш, св., прех. 1. За вятър – с духане правя нещо да се махне напълно отнякъде или да се придвижи някъде, в някаква посока; извявам. Вятърът издуха късчетата хартия в шумящите клони на акациите. Ем. Манов, БГ, 253. Дъждът спря тъй неочаквано, както почна. Втурнал се ядосан към тъмния облак, вихърът го пропъди зад планината. После се спусна към езерцето и издуха семената на лилията с калинката до брега. П. Бобев, ЗП, 18. Трябва да отида в полето и да видя дали вятърът е издухал праха от тревата и листата. Св. Минков, СП (превод), 24. Преди да кажа сбогом на земята, / преди да достигна небесната вис, / моя безумен приятел вятъра / издуха от масата белия лист / със мойто последно завещание. Д. Пантелеев, ТЗ, 58. Вятърът издухваше пепелта от цигарите им.
2. Чрез духане с уста махам нещо отнякъде, за да почистя нещо (обикн. от прах, отпадъци в под.). Издуха осила, сдъвка зрънцата и се усмихна, усетил приятния и познат вкус на зряла пшеница. Ст. Марков, ДБ, 255. „Нищо, нищо!“ – успокои я бай Ганьо, грабна рибата, издуха полепените въглени и пепел и пак я тури на скарата. Ал. Константинов, БГ, 63. Евгени и Захаров си избраха една пейка. Евгени се наведе и внимателно я издуха. Д. Ангелов, ЖС, 124. Велизаров продължи да издухва цигарето си. К. Калчев, ЖП, 99.
3. С духане изхвърлям, изкарвам навън (въздух, дим и др.). Бай Ганьо завъртя една цигара и почна да смучи и да издухва през мустаките си облаци дим. Ал. Константинов, БГ, 70. Като чу виковете, той изпръхтя, издуха наведнъж настрана всмуканата вода и попита: – Кои идат бре? Т. Харманджиев, Р, 63.
4. Издишвам силно въздух през едната или другата ноздра, за да си почистя носа; изсеквам. Изтри [морякът] с мръсния ръкав на шинела лицето си, измъкна парче плат и издуха носа си. Д. Добревски, БКН, 107. издухвам се, издухам се страд.
ИЗДУ̀ХВАМ СЕ несв.; изду̀хам се св., непрех. 1. Изсеквам се. Не подсмърчай, а се издухай.
2. Разг. Грубо. Махвам се отнякъде. – Бай Коста, я поиздухай малко дренките. Поотупай ги. – Я се издухвай ти от дукяна ми, даскале. Хр. Смирненски, Съч. III, 78.