ИЗДУША̀ВАМ, -аш, несв.; издушà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Душà (във 2, 3 и 4 знач.) много или всички. Тодор помисли, че в тая тъмна нощ може да се отвори някой вратник и да излезе добитъкът или вълк да прескочи в саята и да издуши овцете. Й. Йовков, ЖС, 105. – Казвайте къде сте скрили книжките! Ще ви издуша? Петър отговори меко и ясно: – Господин надзирател, нали претърсихте всичко! Сами виждате, че няма никакви книжки освен тия на масичката. Д. Жотев, ПМИ, 67. Често спохожда населените места. При тези нощни нападения тя [бялката] издушава всички птици, които ѝ попаднат, въпреки че не ги отнася всичките. П. Петков, СП, 64. Той седеше в кожуха си до вратата и непрекъснато пуфкаше изпод пожълтелите си мустаци лютив синкав дим. – Я се поглеж какъв си се зачервил, па и още димиш, същи комин. Ще ни издушиш, бре. Ем. Манов, ДСР, 453. издушавам се, издуша се страд. и взаим. Ще те видят змиите. Ти ще търкулнеш тогава златната топка, те ще се спуснат подире ѝ, ше почнат да се борят и ще се издушат една друга. Н. Райнов, КЧ II, 35. Едно несходство на професиите може да накара съпрузите да се избият, да се издушат! Ст. Даскалов, ЕС, 152.
ИЗДУША̀ВАМ СЕ несв.; издушà се св., непрех. Само мн. и 3 л. ед. Загубваме възможност да дишаме, спира дишането ни поради недостиг на въздух, голяма горещина и под.; задушавам се. – Ще се издушат хората в салона. Като сардели. Й. Йовков, ПГ, 39. Казва ми: – Ненко, долу в избата на участъка колко души си турил? – Единайсет души, господин пристав, има... – Земи, каже, та ги изкарай оттам. – Добро, господин пристав, и те ме молиха днес да ги преместим, че ще се издушат... Ив. Вазов, Съч. XI, 99. – Ще се издушим от жега и пушек! Я да поотворим малко – обърна се той към младия ветеринарен лекар. М. Грубешлиева, ГР, 89. – Какво от това? Все ще се сместят още трима. – Остави – продължи да настоява другият ключар, – ще се издушат [хората]. К. Калчев, ЖП, 279.