ИЗДУ̀ШВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от издушвам и от издушвам се; издушаване. А аз ще ви посоча процеса на обновлението и на духовния подем – аудиторията на професор Шишманов, гдето се притискат до издушване жадни слушатели на лекциите му по европейските литератури през XVIII век! Ив. Вазов, БП, 84–85.