ИЗДЪЛЖЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от издължа2 като прил. Който е по-дълъг, удължен повече от обикновеното, нормалното. По-дълго беше и лицето ѝ, носът по-тънък, но очите – които бяха същите продълговати очи под издължени, тънки вежди – бяха точно копие на майчините от портрета. П. Спасов, ХлХ, 348. На възраст беше към трийсетгодишен, с гладка руса коса, с малко остър издължен нос и с онова неуловимо за описване изражение, което веднага издава чужденеца. П. Вежинов, ДБ, 26. Лицето ѝ беше млечно бяло, очите тъмни, жарки, издължени към слепоочията като очите на газела. Ст. Дичев, ЗС II, 664. Юношата беше станал мъж и на пръв поглед приличаше много на баща си. Висок и сух като него, със скулесто лице и издължена напред долна челюст. А. Гуляшки, СВ, 21.