ИЗДЪ̀РЖАНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от издържам1 и от издържам се. Щом работата се отнасяше до издържане, Трълето се съгласи. Реши да му покаже, че не е много от неиздръжливите, заинати се и повече не му продума за ядене. Ив. Хаджимарчев, ОК, 52.
ИЗДЪ̀РЖАНЕ2, мн. няма, ср. Отгл. същ. от издържам2 и от издържам се; издръжка. Грижата за тези училища трябва да легне върху едно „попечително дружество за българското просвещение“, което ще издирва средства за издържането им и учители. М. Арнаудов, БКД, 225.