ИЗДЪХА̀НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Издишване. Вдъхаемият от нас кислород разлага лойта и образува от нея вода и въглена кислота. После това водата са изпарява във вид на пот, а въглената кислота се изхвърга с издъханието. Знан., 1875, бр. 15, 231. Когато Неновата половин душа седнала до дясното коляно на своя съпруг, то изпуснала две доволно силни издъхания. Л. Каравелов, Съч. VII, 12–13.