ИЗДЪ̀ХВАМ1, -аш, несв.; издъ̀хна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Изпускам последен дъх; умирам. – Файтон, файтон! Умира! Снахите писнаха. Баба Денка зави диво. Но Цвета не чуваше нищо. Склопила бадемовите си очи, тя вече издъхваше от силен кръвоизлив. Д. Ангелов, ЖС, 457. Когато заптиетата, при чуването на гърмежа, се затекли в кауша, намерили го, че издъхва, облян в своята кръв. К. Величков, ПССъч. I, 93. – Чувай – обърна очи той към своя верен прислужник. – Още тази нощ, като издъхна, тайно от другите да натовариш шест камили с имане. На седмата привържи моя ковчег и карай към Тракия! Искам да бъда погребан в родната си земя. А. Каралийчев, ТР, 79. Но той го завари умрял там с шапка в ръка. Йоцо беше ненадейно издъхнал, поздравявайки нова България. Ив. Вазов, Съч. X, 104. След четиридневни люти мъки, болки Донка издъхна далеч от майка, баща. Китка V, 1886, кн. 14, 52. l Обр. Слънцето захожда зад една широка река. Небето е пламнало в безкрайно пъстри цветове, водата шава тихо, а храсталакът, наведен по брега, бленува, гален от последните зари, които издъхват в неговите клони. Худ., 1909, кн. 4, 10.
ИЗДЪ̀ХВАМ2, -аш, несв.; издъ̀хам, -аш и издъ̀хна, -еш, мин. св. -ах, св. Остар. и диал. 1. Прех. Издишвам. Щом родившият са човек захване да дъха воздух, то захваща вече и да живее самостоятелно. Неговото тяло захваща да принимава кислород и да издъхва въглена кислота. Знан., 1875, бр. 10, 151. Той [вятърът] разпръсва зловредния въздух, който издъхваме, и на мястото му донася друг, пресен. Т. Икономов, ЧПГ, 78. [Марко] като си поеме солука, сичките листа на върбата са навеждали към устата му; като издъхнал навън, сичките листа пак са изправяли нагоре. Нар. прик., СбНУ X, 153. Люта змийка отговори: / – Кога дойде златен павун, / ти си меня потреперай, / я ща дихна и въздихна, / издъхна ща син-бял пламен, / попари ща паунчови, / паунчови златни пяря. Нар. пес., СбНУ I, 173. l Обр. Тревата между камъните повдигаше снага, за да издъха последната топла въздишка на деня. М. Смилова, ДСВ, 213.
2. Непрех. Въздъхвам. Когато видя, че избягна тъй благополучно нежеланата баня, Райна издъхна от дълбоко. Ив. Вазов, Съч. VIII, 93. – Ние никак не размислихме по-изтънко, преди да въстанем, но да видим где ще му излезе краят – заключи трети селянин, след като си издъхна твърде чувствително. З. Стоянов, ЗБВ II, 85. издъхвам се, издъхам се, издъхна се страд. от издъхвам в 1 знач. Водата са изгонва из тялото във вид на пот и във вид на пара, въглената кислота са издъхва така също с дъханието. Знан., 1875, бр. 19, 298.