ИЗДЪ̀ХВАНИЕ, мн. няма, ср. Остар. Издъхване1. До деня на своето издъхвание, и в самия тоя ден, той размишляваше и беседуваше по въпроси от отвлечен характер. Пряп., 1903, бр. 76, 1. А към бога, към хората тъй добре са отнасяше, както бе заповядал дядо ѝ на издъхванието си. Ил. Блъсков, ЗК, 71.