ИЗДЯВОЛЯ̀ВАМ, -аш, несв.; издяволя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Разг. Измамвам, излъгвам някого с хитрост; надхитрявам, изхитрявам, изхитрям. Михко пак взе да подмята, че Христака ги бил издяволил и си избрал най-добрите крави. Ил. Волен, МДС, 197. издяволявам се, издяволя се страд.
ИЗДЯВОЛЯ̀ВАМ СЕ несв.; издяволя̀ се св., непрех. Разг. 1. Ставам хитър, дяволит; изхитрявам се, изхитрям се. „Бре, котане, издяволил си са и изгалил си са!“ Л. Каравелов, Съч. II, 105.
2. Постъпвам хитро, съобразително; изхитрявам се, изхитрям се. Този път и той се издяволи и не спомена нищо за случилото се.