ИЗДЯ̀ЛАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от издялам като прил. 1. Който е с гладка, добре оформена чрез издялване повърхност. Един ученик стоеше до картата и държеше издяланата бяла пръчица, която му служеше за показалка. Й. Йовков, ПГ, 130.
2. Който е вдълбан, изсечен чрез дялане. Спряха се пред намерената част от каменния похлупак, който някога притискал саркофага на Иван-Александър и с интерес разгледаха издялания двуглав орел по ботуша на царската фигура. П. Стъпов, ГВ, 189. Когато влезе във военното гробище, намери там, върху паметната плоча с издялана петолъчна звезда и скъпото име, свежи цветя! П. Славински, МСК, 76.