ИЗДЯ̀ЛВАМ, -аш, несв.; издя̀лам, -аш, св., прех. 1. С дялане изглаждам, оглаждам нещо от дърво или камък, за да придам определена форма; издялквам. Той се разположи да прави тоягите. И когато ги издяла, избра най-хубавата за себе си, а другите две занесе на другарчетата си. Ил. Волен, БХ, 22. Кал да издялаш, ще го дялаш на ръка, сено ако трябва да пластиш, и него на ръка трябва да пластиш. Й. Радичков, В, 182. Така един баща кога е искал да заведе сина си на школото, издялвал е сам си една пинакида, хващал го за ръка и го завождал при наставника. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 2, 1. Издялали са елхови дъски, / че направили тънинка шийка, / тънинка шийкаташ гемийка. Нар. пес., СбГЯ, 218.

2. С дялане изработвам нещо от дърво или камък; издялквам. Аз [Рафе Клинче] това цвете и три дни ще го гледам, докато влезе в очите ми, та като взема парче дърво и ножа в ръката си, да мога също такова цвете да издялам, с всяко листенце. Д. Талев, ЖС, 370. Децата го заобиколиха, кукнаха и го загледаха в ръцете. – Тате, направи ми една въртележка!Тате, издялай ми коритце! К. Петканов, ОБ, 50. Тя [цигулката] ще има глас ангелски. Ще я издяла от явор, отсечен от хайдушкия дол. А. Каралийчев, С, 185. – Днес срещнах един познат скулпторказа Славов на жена си. – Поръчах му да издяла от мрамор един ангел с лика на Лилито. X. Русев, ПЗ, 203. Наблизо се чува глух удар на брадва, / там грубички кръстове някой издялва. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 138. На млади години баща ми, резбарят, / от бряст е издялал разпънат Христос. Д. Дамянов, ПОС, 67. // Изсичам, изрязвам в дърво, в камък образ, фигури и под. Помниш ли оня велик майстор, който издяла в канарата този трепнал кон и неговия ездач? А. Каралийчев, ЛС, 25. По времето, когато баба Ставрула останала вдовица и решила да си построи вила в кьошковете, наела майстор да издяла камъни с разни украси за оградата. П. Славински, МСК, 12. издялвам се, издялам се страд. Тия камене биват всичките вообще големи валчести скали и колко труд ся изискуваше да ся отсекат и пренесат и издялат на плочи. Н. Рилски, ОМР, 75.


Източник: Речник на българския език (онлайн)