ИЗЀДНИЧЕСТВО, мн. -а, ср. 1. Само ед. Качество на изедник. За представител в турския парламент от българите са избрал познатият по изедничеството и народопредателството си Петраки ефенди Златьов. НБ, 1877, бр. 66, 260.
2. Проява, деяние на изедник. И неговите [на Гьоре] грехове не беха от леките. Като почна ангелът да му ги чете: – Чорбаджия беше станал, ама не беше печелил с пот, а с изедничество. М. Георгиев, Избр. разк., 119. Неговите изедничества и днес като си ги припомни секи парнат от тогова тиранина, не може да не изохка и скръцне със зъби. Ил. Блъсков, СК, 4. Попитали Хитър Петра: – Кое е по-хубаво да бъде чевяк – богат ли, или сиромах? – Нито едното, нито другото – отговорил. – А защо? – Защото едното е изедничество и лакомство, а другото мъка и неволя. У, 1871, бр. 11, 176.