ИЗЕДНЪ̀Ж нареч. Остар. и диал. Изведнъж. В 1186 г., когато ся възцари Асен първий, изеднъж видя под народний пряпорец събрана доволно българска войска. Д. Войников, КБИ, 131. И запалиха града от триесе и три страни изеднъж. Н. Бончев, Ρ (превод), 51.
– Други форми: изеднàж, изеднàжд, изедну̀ж.