ИЗЀТ1 м. Диал. Труд, мъка. Види се, че е нужно да се доказва на всяка стъпка, че българинът е роден само за изет. Ал. Константинов, Съч., 218. След една неделя бавене и изет по българските села, Джевдет се върна в Търново с другарите си. Ц. Гинчев, ГК, 357. Без изет не ся яде мед. Погов. Н. Геров, РБЯ II, 210.
◊ На изет, съм. Диал. Зле, в лошо състояние, в затруднение, притеснение (съм). В турско време чичови Стайкови живееха в нашата махала, в една стара грохнала къща с тесен двор и с малко съдове за добитъка. Те беха на изет с добитъка в оная теснотия. Т. Влайков, Съч. II, 73–74. Ама аз знам, дето е широко и богатство дето има, па децата им са пò на изет от нашите и не гледат ги, не радват им се. Т. Влайков, БСК I, 512. Правя изет някому. Диал. Мъча някого (Н. Геров, РБЯ).
– От араб. през тур. еziуеt.
ИЗЀТ2 м. Диал. Почит, уважение. И седехме ние ю тех, / правиха ни голем икрам, / голем икрам, голем изет. Нар. пес., СбНУ XV, 44.
– От араб. през тур. izzet.