ИЗЖВА̀КВАМ, -аш, несв.; изжвàкам, -аш и изжвàча, -еш, мин. св. изжвàках, св. Диал. 1. Прех. Сдъвквам, изяждам всичко с жвакане, шумно.
2. Непрех. За тиня, кал, рядко тесто и под. – издавам особен шум, жвакане при натиск. Димо се напъна, с две ръце повдигна камъка от едната страна и тинята изжвака, шупна нагоре. Г. Манов, КД, 63. изжваквам се, изжвакам се и изжвача се страд. от изжваквам в 1 знач.