ИЗЖИВЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Отгл. същ. от изживявам и от изживявам се. Има в града лекомислени хора. Те бягат от благословения труд и търсят изживяване на младините си в празния и разгулен живот. Н. Попфилипов, РЛ, 72. Ако трябваше да играе крадла, убийца, продажна жена, такава, каквато никога не е била в живота си, Будевска влизаше в образа не толкова по пътя на представата, а по пътя на изживяването – каква е самата тя в най-близките на търсените у героинята моменти. Ст. Грудев, АБ, 154–155. Вместо едно цялостно и правилно изживяване на театралната криза ще се прибегне до едно безсмислено линчуване на отделни личности. К, 1927, бр. 106, 3.
2. Нещо вълнуващо, интересно, което човек изживява; преживяване. Младежите са повече склонни да търсят нови изживявания, привличат ги повече интересните неща. // Вълнение, чувство от нещо, което се изживява, наблюдава и под. Бешков е сред най-чувствителните творци в нашия живот. Всяка негова карикатура е изживяване, радост и мъка, съмнение и вяра. Е. Каранфилов, Б III, 115. Като след всяко остро изживяване, той чувствуваше нужда да говори, да говори много и възбудено, но сега не можеше. В. Андреев, ПР, 154. Натура поетическа и сантиментална, Друмев (Климент) е изпитвал мъка от раздялата си с любими литературни занимания и с обстановката, при която покрай толкова страдания и досади е имал радостни изживявания. М. Арнаудов, БКД, 244.