ИЗЖИВЯ̀Л, -а, -о, мн. изживѐли. Прич. мин. св. деят. от изживея. 1. Като прил. Остар. В който няма живот, жизненост. Дето има въздух, там има и живот и деятелност, там гният изживелите тела, за да излязат от тях други нови. Т. Икономов, ЧПГ, 78.
2. Като същ. изживялото, мн. няма, ср. Рядко. Преживяното. Колкото време минаваше – толкова образите на изживялото ставаха плътни, завладяваха ме. Ив. Кирилов, Ж, 91.