ИЗЖЍЛВАМ, -аш, несв.; изжѝля, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Ужилвам мнозина или всички. От разрушеното гнездо ще излетят разлютени оси и ще ви изжилят. Пон., 2010, кн. 5–6 [еа].
2. Прен. Диал. Удрям с нещо жилаво някого, нещо (Н. Геров, РБЯ). изжилвам се, изжиля се страд.