ИЗЖУ̀ЛЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от изжуля като прил. 1. Който е със захабен, лош вид поради продължителна или небрежна употреба; изтъркан, протрит. Една петдесетгодишна май жена, облечена в морава тъкана шаечена рокля, но твърде изжулена от носене и с кръпки по лактите, шъташе пъргаво нещо там. Ив. Вазов, Съч. IX, 43. Из сиромашката и тъжна стаица, облечен в изжулено сетре, разхождаше се угрижено редакторът на списанието. Ив. Вазов, Съч. IX, 85. Наблизо до тях бе поставена продълговата, изжулена маса, която пъдарите бяха донесли от кръчмата. Н. Кирилов, ПД, 81–82.
2. Който има нарушена, разкъсана повърхност; издран, обелен. Няколко дървета лежаха вече повалени с изпочупени гранки и изжулена кора. Ст. Загорчинов, ДП, 334. Неиздигнатите фитили на лампите отпущаха мърчелива виделина въз сцената, пуста и скръбна с изжулените си одрипавели декорации. Ив. Вазов, Съч. IX, 22. Палавото дете е винаги с изжулени колене.