ИЗЗА̀Д предл. 1. За означаване посока на движение от място, което се намира от другата, от задната страна на нещо или някого, отвъд нещо. Той стана, измъкна се иззад масата и изглеждаше уж спокоен, но изведнъж се спусна връз другоселеца. Й. Йовков, ΒΑΧ, 201. Като мина [Цвета] мостчето над воденичарската вада и излезе на по-широко, иззад големия дънер на една стара върба ненадейно изскочи Еньо и я пресрещна. Елин Пелин, Съч. III, 103. Той искаше да каже още нещо, но загледа двете мъжки фигури с каскети, които излязоха иззад една барака и пияно се заклатиха пред нас. Л. Александрова, ИЕЩ, 169. Тя колебливо се измъкна иззад обора, прекрачи през ниския стобор, който делеше двора им, и приближи светлото западно прозорче. П. Славински, ПЗ, 154. Иззад тънките, полупрозрачни облаци изплува половинка бяла, сякаш варосана луна и навън сенките на дърветата изведнъж се откроиха. Ем. Манов, БГ, 7.
2. За посочване, че някакво действие (обикн. разговаряне, поглеждане, установяване на някаква връзка и под.) става през преграда, препятствие. А човекът с карирания голф се бе отдръпнал чак до една палатка. Зад него стоеше мъникът с подвита опашка и гледаше иззад краката му. Й. Радичков, СР, 48. Млад и младолик поради липсата на мъх по страните, той отчетливо и безстрастно водеше разговора иззад гърбовете на римляните. Й. Вълчев, СКН, 82. Аз се надигнах и погледнах иззад оградата. От входа на училището един по един, приведени, изскачаха немци. П. Незнакомов, МА, 111. Извърна се, после свали тежкия си, взиращ се поглед върху събралите се там селяни – купчини деца отпред, мъже, жени, които надзъртат иззад рамената им. Д. Талев, ГЧ, 338. След туй слънцето надделее, усмихне се иззад облаците и лъчите му погалят черната земя. Кр. Григоров, Н, 162. Иззад затворените капаци се промъкна заглушен шепот. К. Константинов, ПЗ, 147. Иззад тия камъни един добре въоръжен човек можеше да брани от цял табор пътеката. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 220.
3. За означаване, че мястото на действието е разположено откъм задната страна, откъм гърба на нещо; зад, оттатък, отвъд. Прикътах парите в пазвата си и на затуленото иззад постройката ги броих няколко пъти. Кр. Григоров, ОНУ, 78. Той не вървеше ни по пътищата, ни по пътечките, а сѐ край синурите, иззад храсталаците. Елин Пелин, Съч. III, 50. Иззад високия каменен зид към съседите им турци светлееше избелял зелен яшмак. Ст. Дичев, ЗС I, 77.