ИЗЗА̀ДИ предл. Остар. и диал. Иззад. А и месечината в това време изплува иззади корията, ясна и пълнолика. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 108. Някои от тия тела [в пространството] пременяват мястото си: едни иззади нас излизат отпреди ни, а други изпреди нас ся теглят отзади ни. Н. Геров, ИФ, 6.


Източник: Речник на българския език (онлайн)