ИЗЗВУЧА̀ВАМ, -аш, несв.; иззвучà, -ѝш, мин. св. -àх, св., непрех. Прозвучавам. Ръка ти стисне – на харфа корди / во тайниците твои иззвучат. / А в него миг бог знай, где рее се той, гордий: / загледал – сякаш си му непознат. К. Христов, В, 25. l Обр. Кулите израстват над покрива на църквата, където косото им положение личи още по-ясно и внася една раздвиженост, която иззвучава в разиграния силует на техните шлемове. М. Бичев, АНВ, 510.