ИЗЗВЪНТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; иззвънтя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. иззвънтя̀л, -а, -о, мн. иззвънтѐли, св., непрех. Изведнъж издавам кратко звънтене. Разнесе се звън от посипано стъкло... Дали отвътре чуха? Не, не са чули, парчетата иззвънтяха някъде долу край колелетата. Д. Ангелов, ЖС, 551. И се залови най-напред да развързва чудноватия дълъг предмет. Оказа се, че е тамбура. Вардарски я окачи на стената близо до леглото си и като се удари тя в твърдата стена – цяла иззвънтя. Д. Талев, ПК, 78. Павлина силно се чукна с Ванко, чашите иззвънтяха и тя му пришепна: – Сега ще пея само заради вас. М. Грубешлиева, ПИУ, 71. Танчо Шабанът грабна една сопа и халоса в ръката Неджип ага, сабята му отскочи и иззвънтя на калдъръма. Д. Линков, ЗБ, 109. Само веригата иззвънтяваше от време на време и нейната тежест го притегляше така здраво към земята, че той нямаше сили да помръдне. Кл. Цачев, ГЗ, 138.