ИЗЗВЪНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; иззвъня̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, св., непрех. Изведнъж издавам краткотраен звън. Всеки път, когато стаята се опразваше, хазайката очакваше, че селянчетата от Голеш най-сетне са се свършили, но в началото на октомври звънецът иззвъняваше на пресекулки и идваха новите. Л. Михайлова, Ж, 19. В това време телефонът, поставен върху малка маса под лампата, иззвъня. Едрият мъж се пресегна, взе слушалката и каза: „Да!“. Ал. Бабек, МЕ, 195. Ала ето часовникът иззвънява и дъщерята се събужда. Хр. Миндов, СбЦГМГ, 423. Василчо хвърли втора ябълка и удари Божура по ръката, гривните ѝ иззвъняха и се посипаха по земята. Й. Йовков, СЛ, 67.