ИЗЗВЪНЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от иззвънявам. Евгени бе стреснат от късо, рязко иззвъняване. Бързо отключи вратата и се видя лице в лице с непознат млад човек. Д. Ангелов, ЖС, 336.
