ИЗЗЀБВАМ, -аш, несв.; иззѐбна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Οстар. и диал. Измръзвам, изстивам. Стояхме на студа, та иззебнахме. Н. Геров, РБЯ II, 216. Яйцата стояли много на студа, та иззебнали. Ст. Младенов, БТР I, 870.


Източник: Речник на българския език (онлайн)