ИЗЗЕМВА̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който се занимава с изземване; изземателен. Веднага заминете за Феодосия в Крим. Там, чрез германския началник на изземвателната комисия, ще натоварите пет хиляди тона зърнени храни. МСг, 1937, бр. 2 [еа]. Приложи се в Южна Добруджа аграрната реформа само в нейните изземвателни разпоредби, а нейнитe оземлителни разпоредби и до днес стоят неприложени. ОП, 1935, кн. 9 [еа]. Изземвателен пункт.