ИЗЗИМЀЛЪК, мн. -лци, м. Диал. 1. Едногодишно яре; зимелче (Н. Геров, РБЯ).
2. Едногодишно конче, иззимувало първа зима. В езика на възрожденския българин се среща думата иззимелък „конче, иззимувало първата зима“. Пл, 2011, кн. 3 [еа].
