ИЗЗИМУ̀ВАМ, -аш, несв. и св., непрех. Разг. Изкарвам, прекарвам, преминавам зимата; иззимявам, презимувам. Опитах се да кажа, че имам някакво старо палто, с което ще иззимувам. Мл. Исаев, Н, 445. Че при това си отиване в Яш Левски не е останал в Румъния, а се е завърнал в Добруджа, където е иззимувал, свидетелствува и сам П. Хитов. Ив. Унджиев, ВЛ, 66. Сядаше на пейката близо до входа и повеждаше разговор с гостите за това слаби ли са с фуража и ще ли може да иззимува добитъкът им до пролетта. А. Гуляшки, ЗР, 36.