ИЗЗÒБВАМ1, -аш, несв.; иззòбам, -аш и иззòбя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Чрез зобане изяждам много, всичко или нещо изцяло, докрай. Определиха ни „паркинг“ до училищната сграда. Навързвахме магаретата едно до друго и влизахме в клас. Те иззобваха сеното и скучаеха. И. Петров, ОЗ, 40. Значи, този лакомец ги иззобал [маслините] като череши и не мислил, че гладен човек чака. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 91. иззобвам се, иззобам се и иззобя се страд.
ИЗЗÒБВАМ2, -аш, несв.; иззобя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Рядко. Иззобявам. иззобвам се, иззобя се страд.